Хуморът за мен не е самоцел. Той е светоглед и начин за възприемане на реалността. Правят ми впечатление: парадоксите, фалшът, абсурдните претенции и несъответствия между желаното и реалността. Човешката ситуация е трагикомична и често от комедията до трагедията има само една крачка. Но всичко започва от самоиронията. Човек трябва първо да се научи да гледа на себе си – най-вече на собственото си его – с чувство за хумор и чак след това да обръща ироничен поглед към другите. Ако не можеш да се смееш на себе си, присмеха ти към света няма да бъде искрен.
Сатирата и хуморът по принцип са изкуство на народа, който обикновено се оказва прецакан. Но те са в състояние да изобличат и заблудите на зомбираните тълпи, ако се налага. Хората по принцип са несъвършени и в този смисъл място за сатира винаги ще има, дори в най-уредените и прилични общества. Но колкото по-авторитарна е една среда, колкото повече някой се надува и претендира за статут на непогрешимост, толкова по-вероятно е да се превърне обект на присмех. Но истината е, че това може да бъде твърде опасно. И както във всяко опасно нещо, в него има голяма доза адреналин, към който човек се пристрастява. С течение на времето се научих да оценявам този фактор и да не го подценявам.
Ако виждате света по този начин, ако имате желание и кураж да пишете с хумор и ирония за нещата, които ви тревожат, може би този курс е за вас.
